Кога ли вените ще разцъфтят

                                  
                               В очите ти - желание,
                               във моите - копнеж.

            
                     Не ме осъждай, че не вярвам, Господи,
                     ако изобщо някъде те има.

(превод от една руска песен)
                            Не вярвах, че може животът да спре,
                            че краят ще дойде - не мислех.

                        Колко много пътища изминах,
                        за да стигна пак до кръстопът.
                        Търсеното, може би подминах,

                          
                           Житейската проза, изпята във стих
                          има странно и сиво сияние.

Една пеперуда попадна във влака,
а хората бързат и никой не чака.
Отчаяна, тя изучава стъклото.

                                               
             Човекът е самотно същество!
              Дори когато част е от тълпата,

                          
                       В умерено темпо, устремена към нищото,
                       не толкова бавно, изгаря душата ми.

                      
                                 На разума проклетите конци
                                 са в неразумен възел омотани.

  
                                                                                                                                                                  Аз съм Земя - ничия земя,
                          относително вечна,